Съвместна публикация на в-к „Стандарт” и Gong.bg

Стига вече! Беласица била твърдо изпаднала, Ботев пък е сто процента в "Б" група, Локо (Мездра) се разпада до дни, Черномoрец спрял Черно море за титлата, всъщност и ЦСКА вече твърдо бяха спрени за титлата в последния есенен кръг. И още: Сливен твърдо гони Европа, да не говорим, че имаше заглавие от първия кръг на този шампионат, че Вихрен е отказал Левски от титлата още в началото. Всъщност всичко това винаги ще ме връща към едно шеговито изказване на Наско Сираков преди няколко сезона. Тогава още в третия кръг се срещаха Левски и Литекс. "Който бие, е шампион!" - отсече популярният с неточните си футболни прогнози Сираков. Левски тогава би в Ловеч с 1:0, а шампион в крайна сметка стана ЦСКА.

Изминалият кръг в "А" група доказа още веднъж, че и в трите невралгични зони - първото място, третото, даващо твърдо евровиза, и тройката изпадащи от елита, има още много какво да се случва. Твърде лесно, евтино и популистко би било от раз да се лепват категорични заключения. Ами какво ще стане, ако Локомотив (Мездра) не се разпадне, а Беласица се спаси? Забравяме, така ли? В момента на дъното е толкоз наблъскано, колкото в софийска маршрутка привечер. Левски и ЦСКА са се захапали като гладни улични песове, а няколко отбора се облизват за третото място, като група малчугани пред продавач на сладолед, който държи в ръката си последното "Ескимо" на клечка в края на горещ летен ден.

Шампионите продължиха добрата си пролетна серия, след като акумулираха доста от силите и потенциала си по време на гостуването си във Варна на Спартак. Победата беше взета и може би това е всичко, което е необходимо да се спомене. ЦСКА ще чака следващите три кръга със затаен дъх. Ако вечният съперник Левски излезе сух от поредицата си двубои с всички от петицата, с изключение на "червените", то везните накланят към тях. Ако обаче сбърка, а ЦСКА не, то си остава все така трудно за прогнозиране, тъй като аналогичната трудна серия за "армейците" е чак към края на сезона.

Левски взе скалпа на Локо (Пд) още докато "смърфовете" свикваха с осветлението на "Герена". Щом се прави опит да се наложи прякора Специалния на Емил Велев - добре. Ето нещо в подкрепа. "Сините" са вече с осма поредна победа в първенството, като пет от тях са взети с минимален резултат. Общо взето подобен стил наложи онзи, оригиналният специалист, докато ковеше двете титли на Челси в Англия. А и лондонско-еврейската нишка не е за подценяване. Пък и с един от позабравените си прякори - Джеймс, съвсем се объркахме. Извън шеги и закачки, Велев си държи Левски на върха и по този начин прекрачва последната третина на шампионата. Какво повече може да искат феновете?

Какво искат от Черно море пък, ще стане ясно в следващия мач. На "Тича" идват именно "сините". Тимът на Никола Спасов логично не взе победа в Бургас най-вече поради два простички фактора. Пасуването по време на зимния трансферен прозорец и малкото варианти в атака нямаше как да не предизвестят края на чудесната серия от шест поредни победи.

А какъв по-удобен противник за това от Черноморец, където амбициозните планове на дуета Събев-Балъков за години напред трябваше да бъдат поне в известна степен подкрепени и с някакъв резултат в днешно време.

Ситуацията при новаците е също доста любопитна. Мераците на най-активните в приказките преди първенството - Сливен и Миньор, изглеждат ориентирани вече в съвсем друга посока.

В същото време "обреченият" Локо (Мездра) се чувства уютно в първата половина на таблицата. И едва ли скоро ще се помръдне от там, въпреки досущ вампирското обезкървяване през зимата в лицето на напусналите важни за тима португалци Руи Мигел, Давид Силва и голмайсторът Илиев.

А според мен Окука е забранявал на играчите на Локомотив (Сф) да вкарват голове на тренировките по време на подготовката. Няма как иначе да си обясним феномена - 13 попадения за четири месеца през есента, сега цели 15 за четири мача! Единственият тим в Европа с подобно постижение в последните си четири двубоя май е Ливърпул, няма друг!

Литекс би ли? А, да, с 1:0 устремилия се към дъното Вихрен.

И накрая - три оставки в елита, крайно време беше. Петър Михтарски, Коце Ангелов и Митко Алексиев са на дръвника. Какво би бил родният ни футбол без нескончаемите треньорски рокади? Благодарим за възвърнатия интерес.